Древният мамут, който предстои да се създаде

На 6 октомври, от 19:30 часа, в подлеза на автогарата в Габрово се открива четвъртата скулптурна намеса на артиста Мартин Пенев – част поредицата инсталации в градска среда, в рамките на осъществяваната от Музея на хумора и сатирата Резиденция „Усещане за баланс“.

Инсталацията е ироничен поглед към фалшифицирането, подмяната, демагогията. Мамутът все пак е съществувал заедно с човешката раса и вероятно имаме вроден, неoсъзнат спомен за съвместния си живот, за онова, което се е случило. Един изчезнал вид бутафорно се пресъздава в пространство, напомнящо природонаучен музей. Музейната институция служи за консервация, реставрация и излагане на исторически артефакти, но в този случай „историческото“ тепърва се създава. 

В социополитически план „създаване на древен мамут“ може да е мистификация на историята, идеологическо оформяне на миналото, апроприaция на достижения и успехи на отминали общества и култури. Все материя на популизма, пропагандата, политическата демагогия и крайния национализъм.

В личен план „създаване на древен мамут“ може да се използва за описване на кризи на идентичността. Индивидът създава спешни имитационни конструкции, за да даде определение на себе си в един агресивен свят или чрез проекция на вътрешните си страхове, създава външен враг, в борбата срещу който намира собствената си идентичност. Инсталацията иронизира кича, бутафорията и заобикалящата ни естетика по принцип.

Мартин Пенев (роден 1985 г.) живее и работи в София. През 2009 г. получава магистърска степен по теология от Софийския университет „Св. Климент Охридски“, а през 2012 г. получава магистърска степен по дигитални изкуства от Националната художествена академия. От 2010 г. участва в групови и солови проекти в редица фестивали и събития в България и чужбина. Има интереси в областта на обекта, инсталацията, интерактивния дизайн и пърформанса.

Обектите, които Мартин Пенев създава, носят прямостта и загадъчността на детското, напомнят едновременно за беззащитността, но и за абсолютната свобода на фантазиите спрямо неизвестното и необяснимото. Хибридните форми загърбват рационалното и напред излиза емпатията. Асоциацията с играчката, с нещо първично във формата на обекта и „градежа“ на инсталацията, притегля възрастните зрители към “наивността“; деформациите и натрапчивото присъствие на обектите в пространството ги кара да навлязат в лабиринт от интерпретации.